Надявам се, че нямате нищо против да споделя някои неща, които чух онзи ден по телевизията. Обичайно се очаква телевизионното слово да има далеч по-могъща акустика от писаното, но отдавна вече това е съмнително. Винаги съм твърдял, че телевизия се прави заради словото, а не заради прискимбичванията от всякакво естество; че тя живее и оцелява заради словото, което успява да изтръгне от малкото оцелели истински смислени събеседници; дори съм имал глупостта да смятам, че всички ние, които се навъртаме в това проклето място, пишем и продължаваме едно и също безкрайно изречение. Вятър.
От доста време това изобщо не е вярно – крясъците отдавна взеха връх, умното слово се е свило като безпризорно псе в един ъгъл и гледа да не го млатнат с някоя поредна глупост; словесното виене е на мода – по правило предизвикано от някоя прелестна нелепост.
Наясно сте с тази олелия, наясно сте и защо се поощрява тя – защото онова „псе“ трябва да бъде натирено колкото се може по на далеч, ако го приберат в някой кучешки приют и му изтръгнат езика още по-добре. А след това да го пуснат по улиците, накичено с някоя червена марка, която ни съобщава, че клетото куче е обезпаратизено, също и скопено, а за радост на мнозина са му отрязали и езика. Както и да е - ясно е, че онова дълго изречение, дето уж го допълваме всички главанаци от телевизията, всъщност го драскаме върху вода, минава и заминава…
Заради всичко това си струва понякога да се опишат някои случки, представени по телевизията - например онази, която сподели в неделя вечер Татяна Лолова. Тя разказва извънредно цветисто, залива те с думи, които играе по един неподражаем начин; мисля, че дори и на най-беззащитната буква може да й вдъхне живот – например на „ь“, да я изиграе по сто начина – „ь“ така, „ь“ иначе и пр. Обаче ако се заплеснеш, можеш да пропуснеш нещо далеч по-важно, което ти казва тя.
За 250-то представление на „Дуенде“ в Театър 199 Татяна получила, заедно с останалите букети, и една кошница с бледорозови рози, хуманно аранжирани – както тя се изрази, а не просто наблъскани една в друга. Татяна затърсила някакъв знак, за да види, кой е поклонникът й. И открила един представителен плик – охо! – а в него един лист; Татяна го разтворила нетърпеливо и видяла, че на него са принтирани 3 думи: „От Народното събрание“.
Брех, мама му стара на това Народно събрание - бих казал аз, обаче добре, че не ми пращат такива кошници. Що за неуважение е това, що за дежурно отношение, все едно, че сънлив и леко пийнал фелдшер ти мери кръвното; щях да се увлека в размишления за свещената същност на бюрокрацията, и пр.

Пълен текст:
http://vsyakanedelya.com/news/247